„...нито един член на семейството ти, нито едно от децата или близките ти, няма да ме надживее повече от две години...” – Распутин
В нощта на 16 срещу 17 юли 1918 г. е извършено едно от най-кървавите деяния на болшевиките по време на Гражданската война в Русия. В сутерена на Ипатиевия дом в Екатеринбург е разстреляно цялото императорско семейство – Негово величество цар Николай ІІ, съпругата му Александра Фьодоровна, германска принцеса от Хесен, четерите им дъщери Олга, Татяна, Мария и Анастатия, царевичът Алексей и придружаващите ги лица по време на заточението слугата Труп, готвачът Харитонов, камериерката Демидова и лейб-медикът доктор Боткин. Кървавото деяние и до днес продължава да разпалва въобръжението на хората и да ражда стотици легенди, митове, истории и дори цели филми, саги и романи. Самото събитие също така може да бъде обвързано с много поличби и предсказания.
Кои са Романови?
Династията Романови идва на власт през 1613 г. в Русия, което слага край на Смутното време. Управлението на този владетелски род продължава общо 304 години до абдикацията на император Николай ІІ на 15 март 1917 г. и последвалото отказване от престола на брат му Михаил ден по-късно. С това е сложен край на руската монархия и е поставено началото на кратко просъществувала фаза на парламентарна република преди Русия да попадне в лапите на болшевиките, терора и тоталното разрушение. Последното семейство на Романови се състои от седем души: Николай, син на император Александър ІІІ и датската принцета Дагмар, приела името Мария и православната вяра, Александра, немска принцеса фон Хесен-Дармщат дъщеря на Лудвиг ІV и принцеса Алиса, която е дъщеря на кралица Виктория, четирите дъщери Олга, Татяна, Мария и Анастатия и престолонаследникът Алексей, известен с това, че носи вековното проклятие на Хесеновия род, което спохожда членовете му по мъжка линия – болестта химофилия.
Последният руски император царува във време на радикални промени в руското общество и на възход и падения, съпътстваши развитието на империята по време на неговото управление – невижданият икономически просперитет в периода 1894-1904 и 1906-1914, Сребърният век на руската култура, но също така две тежки за империята войни(Руско-японската през 1904-1905 г. и Първата световна 1914-1918 г.), две революции, несъобразна външна политика и други социални и политически сътресения като например множеството политически убийств, най-известните сред които на Великия княз Сергей Александрович и министър-председателя Пьотр Столипин. Последното императорско семейство обаче добива мъченически венец, най-вече поради трагичната си съдба.
Как се стига до убийството в Екатеринбург?
Трудностите по време на войната, невъзможността на правителството да контролира икономическото положение, корупцията и бунтовете от некомпетентната държавна политика стават причина император Николай ІІ да поеме върху себе си цялата тежест за грешките на други и да абдикира на 15 март 1917 г. По заповед на Временното правителство той е затворен със семейството си в Царское село, където остават до август 1917 г., когато по заповед на Керенски са отведени в Тоболск в Сибир. Там семейството престоява до април 1918 г., когато е отведено в Екатеринбург. Тези събития се случват след идването на болшевишката власт в Русия. 
Екатеринбург е считан за крепост на Съветите и затова бива избран като сигурно място за семейството, където противниците на новия режим трудно ще ги достигнат. Там те биват настанени в Ипатиеви дом, собственик на който се явява инженера Ипатиев. Тук бива открита интересна аналогия – през Смутното време първия владетел от династията Романови Михаил приема да стане цар именно на място свързано с името Ипатиев – Ипатиевия манастир. През 1918 г. отново на място с името Ипатиев е белязан и залезът на Романови.
Болшевиките бързат. Бялата армия и Чехословацкия корпус настъпват през Сибир към Екатеринбург, където е семейството. Положението на Лениновото правителство е крайно сложно и несигурно. Навсякъде по цялата оргомна държава властта на Съветите се руши под въоръжения натиск на белите. Опасността да бъдат освободени Романови става много голяма. Комунистите също не могат да приемат действия по ликвидирането на семейството, поради възможността от яростна реакция на германския император и настъпването на германски батальони към Москва, които да пометат властта на Ленин. Троцки в същото време крои планове за грандиозен осъдителен процес срещу император Николай като за целта иска той да бъде докаран в Москва. Докато той е на фронта обаче, Ленин предприема няколко бързи хода по ликвидацията на семейството, целящи едновременно да заблудят германския посланик фон Мирбах и да предотвратят всякаква възможност жив член на Романови да попадне в ръцете на белите. Решението за екзекуцията на семейството е взето от Уралсъветът, който след това го изпраща в зашифрована телеграма до Ленин. Назначеният за ръководител на убийството Яков Хаимович Юровски започва сформирането на екзекуционен екип, който да извърши пъкленото дело. Единадесетте убийци са подбрани грижливо. Част от тях са местни чекисти, друга военнопленници. На очи се набива името Имре Над(Наги), който по-късно става министър-председател на Унгария и е убит през 1956 г. по време на Унгарското въстание. Не е много щастлива съдбата и на другите участници в убийството. Злото сякаш тегне като поличба над тях – Юровски умира от язва в страшни мъки, Ермаков полудява... В полунощ на 16 срещу 17 юли 1918 г. семейството е събудено. Те получават обяснение, че трябва да бъдат преместени на друго място. След половин час, вече облечени, те биват отведени в сутерена на къщата, предварително подбран от Юровски заради дебелите му стени. По молба на царицата са донесени столове като императорската двойка сяда. Николай държи Алексей в ръцете си, докато всички останали – четирите дъщери, доктор Боткин, слугата Труп, Демидова и готвачът Харитонов се нареждат прави зад тях. Изведнъж нахълтват екзекуторите като Юровски набързо прочита заповедта за разстрел. Неразбрал царят пита „Какво, какво?” като в отговор следват изстрели. Всеки от екзекуторите има предварително определен член на семейството и свитата в който да стреля, но когато убийството започва всички стрелят в царя. След това се прицелват в доктор Боткин и в царицата, които падат покосени от куршумите. Дъщерите, виждайки смъртта на родителите си, започват да крещят. Олга се опитва да се прекръсти. Куршумите обаче сякаш не засягат дъщерите и те не умират като рекушират от тях и се блъскат в стените. Впоследствие се оказва, че те са носили специални корсети, в които са били пришити скъпоценности, които са действали като бронирани жилетки. Въпреки това накрая са покосени от куршумите, но отново не умират, а продължават да дишат. Налага се да ги доубиват с щик. Щикът обаче се оказва затъпен и се налага да бъдат мушкани многократно докато умрат. Камериерката Демидова се мята в истерия и се прикрива с една възглавница, в която в последствие се оказва, че също са съшити скъпоценности. Накрая и тя е доубита с щик. Слугата Труп и готвачът Харитонов биват убити от куршуми. Накрая всичко е в пушек от изстрелите и подът е в кръв. Царевичът Алексей продължава да дава признаци на живот като се събужда и започва да стене. Юровски го настъпва по глава и стреля от упор в ухото му, след което момчето затихва. След като всички убити биват проверени за признаци на живот и от тях биват свалени скъпоценностите и часовниците. Мъртвите тела биват натоварени на камион, чиито двигател е работил през цялото време, за да заглуши изстрелите. В същото време в къщата войници се опитват да изчистят кръвта по пода. В камиона обаче някои все още се оказват живи и вече мъртвите отново се размърдват – екзекуторите да в ужас и тъй като не могат да стрелят на открито дават на Ермаков един щик, който ги доубива окончателно. След това камионът потегля към местността „Четиримата братя”, където убитите са разсъблечени и от тях са иззети всички скъпоценности. Открити са и „бронираните жилетки” на Великите княги от скъпоценни камъни, както и перлен пояс, който е носила царицата. Телата са хвърлени в една шахта, след което убийците се връщат обратно в града. За свой ужас Юровски научава, че хората на Ермаков са се разприказвали и че градът гъмжи от слухове за убийството и къде са погребани Романови. Именно тогава той започва да планира препогребване като за целта набява бензин и сярна киселина. През нощта те отново се връщат при шахтата и под светлината на факлите започват да вадят телата от ледената вода. Натоварени на каруци и камиони те поемат към дълбоките шахти в месността с цел да ги погребат там. Трудностите на терена обаче ги подтикват към по-радикални решения и те се опитват да изгорят някои от труповете. След като не успяват да ги изгорят напълно, те ги закопават(става дума за труповете на Демидова, Алексей и една от дъщерите) и прикриват гроба. След това продължават пътя към дълбоките ями. Достигайки там те изхвърлят останалите тела от возилата и отново се опитват да горят, но не успяват. Използвайки оръжия, те обезобразяват труповете и накрая ги заливат със сярна киселина, за да ги превърнат окончателно в неразпознаваеми и да премахнат миризмата от разлагането. След това телата са захвърлени в ямата, а върху тях са натрупани траверси, пръст и съчки. Юровски хвърля една граната, за да взриви околните стени и да срути шахтата. Накрая след като затрупването и закопаването е привършило те минават няколко пъти с камиона върху гроба, за да прикрият окончателно следите. С това пъкленото дело на болшевиките завършва.
Предсказанията
Може би най-известното предсказание за трагичния край на Романови е направено от Распутин, който го описва в писмо до своя секретар Симанович, където пише, че ако бъде убит от членове на дворянството никой от Романови няма да го надживее с повече от две години. Веднъж императрицата посетила една монахиня, известна със своите пророчества. Монахинята започнала да й говори на староруски, как предстои да дойде време, когато в Русия ще се построят две църкви и как нейните дъщери ще извършат бракосъчетания. Тя обаче не успяла да разбере всичките думи, станали известни обаче на нейните спътнички – бракосъчетания на нейните дъщери със смъртта. Много се говори и за датата на която е роден Николай – 6 май, денят на Многострадалия Йов. Също така и за предмети, притежавани от Александра, които преди това са били притежавани от Мария-Антоанета и за посещението на Николай в марината в Шербур – той е втората коронована особа след Луи ХVІ, който я посещава. Множество са легендите, митовете и пророчествата свързани със събдата на царското семейство. Друго такова е например е свързано с една кутия. През 1801 г. вдовицата на убития император Павел оставя на владетелят, който управлята Русия след сто години една кутия, където се съдържа нещо изключително важно. През 1901 г. Николай и Александра отиват да я отворят като интересна находка, но се връщат покрусени и замислени. Придворните чули Николай да споменава 1918 г. като фатална за империята и династията...
Историческата справедливост
Днес, над деветдесет години след тази трагична нощ, справедливостта най-после тържествува. Семейството е канонизирано за свято и погребано достойно и подобаващо. Извършителите са осъдени, а кървавият режим, станал причина за това убийство е завинаги заличен от страниците на човешката история, заедно с мръсната идеология на която се е крепял. Античовешкият комунизъм е мъртъв и никога повече няма да се върне, но историята за трагичната смърт на Романови и за нечовешките действия на комунистическите изверги ще останат вечно живи като страж и гарант човечеството никога да не повратя грешките на миналото и да не допуска психично болни индивиди, престъпници и убийци като Ленин, Сталин, Троцки и други да се възцаряват и да сеят смърт, раздори и разруха.
Дали сме щастливи не е въпрос на това какво или кого имаме в живота си, а на умението да присъстваме тук и сега, да бъдем себе си и да позволим на нещата, които ни радват да се проявят и да ни докоснат.
понякога трудна, но важна стъпка. Да си простим и за бъдещето и да не се пренасяме постоянно в него със мечти и страхове. Да бъдем в настоящето, приемайки фактите, хората, събитията - такива, каквито са. Разбира се, приемаме не за да се примирим със всичко и да не се развиваме, а тъкмо напротив. Защото когато приемем нещата такива, каквито са, тогава имаме избор и възможност да го променим. Тогава имаме избор за стъпка напред, за развитие и за освобождаване от нежеланото. Неприемайки и бягайки от реалността, ние не можем да я променим. Тъкмо напротив.
