Чух и забравих. Видях и запомних. Преживях и разбрах. (Конфуций)

Много хора все още живо ги вълнува живота на другите. Случвало се е да попадна в компания, където основна тема на разговор е живота на хора, които не присъстват – кой какво направил, защо го е направил, тълкувания относно правилността или грешки в действията му, предполагаеми последици и... какво ли още не. Неведнъж съм се питал кое кара тези хора да обръщат такова голямо внимание на живота на другите. Нямам еднозначен отговор – може би нямат достатъчно свои тревоги, може би забравят за тях покрай чуждите такива, може би са затънали в своите проблеми и се чувстват значими, когато „внасят мъдрост” в живота на другите (отстрани винаги е лесно да се говори – факт)... Може би, може би... може би всъщност няма смисъл да гадая за причините им. Едно е сигурно – полза от това, че вземат отношение по въпроси, засягащи случващото се в живота на други хора, от това, че ги оценяват, а нерядко дори и осъждат, няма. 

Хората често имат нужда да споделят помежду си. Понякога го правят само с най-близките си хора, друг път – с познати. Това, че някой е решил да ви сподели нещо, би означавало две неща – или за него вашето мнение е важно и е счел за добре да ви се довери, или е имал нужда да сподели с някого и го е направил с вас. Този човек не го е направил, защото би искал да обсъждате живота му след това с други хора, да го съдите и оценявате. Чуйте и... „забравете”.

Онзи ден видях една майка как се разкрещя и удари шамар на нищо неподозиращото хлапе, което изпусна и счупи слънчевите очила на майка си. То мигаше неразбиращо и се чудеше защо го наказват... все пак нали мама му беше дала да си играе с очилата и... Не съдя майката, не съдя и детето – само видях и запомних. Видях и запомних изражението на майката, както и това на детето и. Имаше музикант на улицата – някои хора се спираха и пускаха монети в шапката му, други отминаваха. Аз видях и запомних... В изречението, което четете вмомента, има правописна грешка. Не съдете, гледайте и запомняйте, учете се от всичко, което виждате...Лесно е да осъдите майката – защо удря детето си, за Бога?! Вие родител ли сте? Случвало ли ви се е да избухвате? Вие (както и аз) не знаем защо тази майка е постъпила така. Не е правилно родителите да удрят децата си – така е, но ние не сме тази майка и не знаем защо тя е постъпила така, а причините могат да бъдат много... Осъдихте ли вече хората, които подминаха музиканта и не му пуснаха монета? Ако сте го сторили, не бъдете прекалено строги към себе си. 

На всеки се е случвало да прави оценки за другите, без дори да се замисля кое ги провокира да правят или да не правят дадено нещо. Много хора сигурно ще ме обявят за неграмотен, защото пиша слято „вмомента”, но те не могат да бъдат сигурни дали това е така или грешката ми е допусната по невнимание, нали?  Преживейте и разберете защо всеки от нас действа по определен начин в дадена ситуация. „Влезте в обувките на другия”, повървете малко така, както върви той и тогава вероятно ще го разберете.