За хорската злоба

За хорската злоба се носят легенди,
загубени сенки, с мъртва душа,
Усмихнати, щом се подпреш на колене,
щастливи, щом видят в очите сълза!

Посрещащи утро без цел и посока,
пияни в своята жажда за власт,
загубили верния път в живота,
пропити от завист, и злобни от страх.

Намиращи сили в чужди копнежи,
и вяра, че техен е целия свят,
отрекли в себе си всички надежди,
посипали своята нежност с прах.

Ревниво отричайки своите грешки,
и търсещи в другите своята вина,
приятели мои, бъдете Човеци,
накрая остава една суета!